Разхождаща се овца в града – на какво може да ни научи
В Пловдив се разминахме с разграбване на магазините за стоки от първа необходимост при първия пролетен удар на пандемията. Но нужно ли е да рискуваме втория път?
Според актуалните наредби, в града е забранено да се отглеждат селскостопански животни – кокошки за яйца, крави за мляко, прасета за месо. Не може. Но ситуациите се променят – както в даден момент човек можеше да се разхожда в парка, в друг момент се оказа забранено да стоиш сам на средата на планината.
Овца, разхождаща се по булевард „Цар Борис III Обединител“ до Сточна гара, обаче ни кара да се замислим по тези въпроси. Горкото животно беше уплашено в опитите си да пресече оживения булевард. Също както в известната детска анимация Sheep in the big city, или „Овца в големия град“, в която военни искаха да хванат Овцата за тяхното секретно оръжие – нашата пловдивска овца, и всяко друго подобно животни, е под ударите на закона и властта. Уплашената овца просто се нуждае от дом.
Нашега – или съвсем насериозно – можем да си кажем, че в няколко кокошки спокойно могат да се отглеждат в градски двор. Може би хилядите пловдивски котки ще са опасни за тях, но от друга страна не бива да поценяваме кокошките. Всеки, който е гледал кокошки, знае, че съвсем не са безобидните животни, както изглеждат на пръв поглед.
В предстоящите тежки месеци можем да се замислим за това – овцата, дошла ни на гости, вероятно от южните граници на Пловдив – може да ни напомни, че като културна столица, можем да погледнем по-иначе на въпроса. Дали да пазаруваме повече местни продукти от околността, да се грижим повече за уплашените животни в града или да сме бдителни към това военните да не хванат Овцата за секретното им оръжие? И следващия път когато има заря за някой празник може да се замислим, че всяко домашно коте или куче изпитва същия страх, като овцата, попаднала на съвсем несвойственото си място на този булевард.
Тая овца сигурно е била за курбан, търсете ромската връзка.
Разказаха играта на Пловдив селяндурите …..
Най-добре да оставим града на гражданите, да си се радват на панелките и шума на града, и са си живеем на село, кой с овце, кой с други животинки. От една бивша гражданка, която с гордост се нарича селянка. 🙂
масово населиха Пловдив и го превърнаха в кочина.
Пловдив упорито се превръща в посредствен селско- работнически мегдан на гламави , но силно комплексирани чифтокопитни преселници, носещи и обора със себе си.